БЪЛГАРСКИ ЕМИГРАНТ

Този блог е място за всеки българин, който е опитал от емигрантския живот и се е завърнал в Родината. Той е и за тези, които се готвят да емигрират. Най-сетне, той е за всички българи, които се вълнуват от въпросите на емиграцията. Добре дошли!

Tuesday, June 07, 2005

ЗА ТЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ДА ЕМИГРИРАТ

ЗА ТЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ДА ЕМИГРИРАТ

Преди 16 години и аз си мислех, че като емигрирам ще реша повечето от проблемите си, ще започна нов живот, ще се приобщя към семейството на „белите” хора, които наистина работят доста, но и получават несравнимо повече...

Наистина ли това бе така? Не мисля. Оказа се, че животът е процес или по-скоро низ от процеси, които се саморегулират. Така че ако успееш да вземеш едно, губиш друго. Правило почти без изключения. Предимството да си живял дълго време в една среда е, че познаваш не само собствената си реакция, а и тази на другите хора, които по една или друга причина са ти били близки за даден период от време. В моя случай имах и допълнителни стимули да установя контакт с наши сънародници в Канада и САЩ и да опозная тяхната реакция. За около година бях водещ на първото радио предаване за българската общност в Монреал. Почти паралелно участвах в издаването на български емигрантски вестник в САЩ и Канада – GOOD LUCK. Това, което най-много ме учуди тогава бяха няколкото писма от Австралия. По онова време (1994) там нямало български емигрантски вестник и няколко души се обадиха с молба да им изпращаме вестника и на тях.

Зная, че от гледна точка на сегашната ситуация на пазара на емигрантски продукти някой би възкликнал: „Е-еех, живот сте си живели тогава!”. И ще сбърка. Вярно е, че конкуренция почти нямаше, но това бе така, защото нямаше за какво да се конкурираме. Българите от последната голяма емигрантска вълна още не бяха „захлебили” и кътаха всеки цент. Икономисваха от всичко и не можеха да си представят да плащат за нещо, произведено от техен сънародник. Веднъж едни българи ми показаха брой от нашия вестник, на който му се четеше единствено заглавието. Всичко останало просто бе изтрито от пипане. Съжалявам, че не можах да си запазя този екземпляр за спомен. Минал през поне няколко стотин души текста просто се бе изличил. И всичко това от желание да не платиш 1 долар на създателите... Което не попречи в последствие, когато спряхме вестника да ни питат невинно: „Ама защо го спирате? Толкова хубаво го списвахте...”

Е добре, това не бе толкова отдавна. И все пак, вижте каква огромна разлика от настоящето. Сега едва ли можем да учудим някого с нов български вестник за емигранти, започнал да излиза някъде по света. При това сегашните ни емигрантски издания се характеризират с много по-богато съдържание от нашия. Естествено. Днес редакторите са затруднени единствено да подберат подходящо съдържание. Интернет е страшна сила и всеки, който казва че има проблем с намиране на материали, просто не е честен със себе си и с вас.

Само преди десетина години за да поддържам радио емисията ми в Монреал бях принуден да изписвам касетки с музика от България, а за новините ползвах радио София на къси вълни...

Така е, нещата се променят много бързо. Но хората остават все същите. Всеки емигрант иска да успее и... като правило не знае откъде да започне за да го направи.

Ако искате да прочетете с какво следва да започнем, ако искаме да емигрираме, четете тук утре. И незабравяйте да публикувате коментарите си. Всеки е добре дошъл!

Зак